Боршош: Законът за туризма не отразява съвременните тенденции и исканията на бранша

Законът за туризма не отразява съвременните тенденции за развитие на туризма и исканията на бранша. Предстои отваряне на Закона за туризма в няколко важни направления.
Това заяви на пресконференция министърът на туризма Мирослав Боршош след проведеното заседание на Националния съвет по туризъм, предаде репортер на БГНЕС.
Предстоящото отваряне на Закона за туризма ще бъде свързано със създаване на максимална защита на потребителя на туристическата услуга, както и създаване на инспекторат за упражняване на контролни функции.
Министър Боршош отбеляза, че местната власт е много важна за туризма.
„Поставихме началото на поредица от Национални съвети“, каза той.
Министърът на туризма посочи и колко важно е регламентирането на националните ни курорти и критериите за тях.
„Поговорихме за част от най-големите проблеми на бранша – недостигът на работна ръка, визовият режим“, добави той.
Боршош съобщи и данните за 2024 г. в сектор „Туризъм“.
„Все още България като краен брой резултат на туристи не се е възстановила от 2019 г. Хубавата новина е, че вътрешният туризъм се е съвзел и българските туристи са значително увеличени във вътрешен туристически план отколкото 2019 г. Близо 5,2 млн. са регистрациите на фона на малко над 4 млн. за 2019 г. Това означава възходящ тренд и на вътрешния туризъм“, обяви той и отбеляза, че по отношение на чуждестранните туристи все още резултатите не се приближават до тези от преди пандемията.
Във връзка с регистрацията на туристи по пазари има ръст за румънския пазар. „Имаме и няколко големи пазара, в които имаме, ако не спад, то поне не необходимото ниво на туристи и това са Обединеното кралство и Германия – два класически туристическа пазара за България все още не могат да се възстановят и да се доближат до нивото от преди COVID кризата“, подчерта министърът на туризма и добави, че по отношение на Полша има малко по-добри резултати.
България е предпочитана дестинация за Израел, но предвид ситуацията в момента условията не позволяват той да бъде възстановен в предишните нива. „Имаме спад в пазар като Франция и със Северна Македония имаме спад“, уточни Боршош.
Около 50% от областните градове са се възстановили от нивата за 2019 г.
Относно равнището на възстановяване по области, министър Боршош посочи, че водещи са Стара Загора, Враца и Пазарджик. „Най-трудно се възстановяват Добрич, Търговище, Разград и Варна. София също не е успяла да възстанови засега туристическия си поток“, каза той, като се надява това да се случи през 2025 г.
Туризмът сред природата е най-предпочитан за периода през последните 2 години, след това е морският туризъм. „Градският туризъм става все по-привлекателен. Културният туризъм стои достатъчно добре“, поясни Боршош.
Според него онова, на което трябва да се наблегне, е спа туризмът. „Голям потенциал виждаме и в селския туризъм, който все още не е достигнал нивото, което бихме искали в общия дял на туристическите услуги“, заяви той.
Боршош коментира, че във връзка с очакванията от предстоящия летен сезон, че засега данните по предварителни резервации и записвания са добри. „Има голяма готовност от страна на изпълнителната власт да осигури сигурността, спокойствието, достатъчния контрол върху туристическия сезон, който касае Черноморието. Видях добра подготвеност на колегите от туристическия бранш. Навярно сезонът ще бъде добър. Въпросът е в колко месеца ще бъде добър летният ни туризъм“, подчерта той, но съобщи, че предстои големият разговор какво наричаме и какво би трябвало да наричаме летен сезон.
Попитан ще минем ли нивата от 2019 г. през 2025 г., министърът на туризма отговори, че има всички предпоставки за това не само да настигнем нивата от 2019 г., а и да покажем ръст, който е видим.
На въпроса в каква степен са окомплектовани с работна ръка предимно летните курорти, Боршош обясни: „Над 50%. Това, обаче, но това не означава достатъчна работна ръка на този етап.“
Все още не е на необходимото ниво бързината, с която се издават работни визи, каза той и уточни, че все повече трябва да се говори за дигитализация и електронни визи.
По думите му е важно и повече българи да остават и да работят в туризма, защото има достатъчно млади хора, но мотивацията им е намалена заради краткостта и сезонността на работа, а заплатите не са на това ниво, което може да ги мотивира да останат да работят в сектора.
„Надявам се да заработи дуалното обучение, което още от училище да ориентира и да създаде предпоставка за привличане на кадри в туризма – както в средни нива, така и на високи нива. Едва около 30% от кадрите, които учат туризъм в университетите, се връщат реално в сектора“, заключи Боршош.
FaceBook Twitter Pinterest https://tribune.bg/bg/obshtestvo/borshosh-zakonat-za-turizma-ne/